Лечението със зъбни импланти си поставя за цел да елиминира дефекти в зъбните редици и да възстанови дъвкателната, говорната и естетичната функция на човешкото съзъбие. В същото време при лечението с импланти се постига и известен профилактичен ефект - предпазват се зъбите от изместване в посока дефекта на зъбните редици и прорастване на зъба - антагонист. Това е така нареченият феномен на Годон - Попов, който освен че затруднява бъдещото протезиране в областта, води и до артикулационни блокажи, предварителни контакти и допълнителни проблеми в областта на темпоромандибуларната става.
Тъй като обеззъбяването продължава да бъде значителен проблем в световен мащаб, лечението с импланти е актуално през последните 20 години, когато се въведоха доста иновации в областта, и най-вероятно ще продължава да бъде актуално през следващите 25 - 30 години. Най-общо идеята на всяко едно лечение с импланти е да се постави изкуствено тяло (зъбен имплант) в челюстната кост на пациента, което тяло да служи за основа, върху която да се изработи неснемаема протезна конструкция (корона или мост) или снемаема протезна конструкция - частична или тотална протеза. От ключово значение е въпросното изкуствено тяло да бъде поставено в здрава, плътна и добре кръвоснабдена костна тъкан - въпреки че има единични съобщения за добри резултати от лечението със субпериостални импланти, вътрекостният имплант е този, който се използва в световен мащаб в една огромна част от случаите - по литературни данни, около 99.95 % в случаите на лечението с импланти. Именно поради това ключово значение на костната тъкан в областта на имплантологията всеки един практикуващ зъболекар или лицево - челюстен хирург се стреми с помощта на различни методи на костна пластика да изгради по възможност по-голямо количество костна тъкан.
Лечение с импланти на горна челюст при пациент с първично обеззъбен участък от съзъбието. Клиничният случай е с голяма давност - горната снимка е от 2008 година. Вижда се първи горен десен молар (шести зъб) със силно увреден пародонт - на базата на сегашния клиничен опит на нашия екип подобен зъб подлежи на незабавна екстракция с последващо имедиатно или отсрочено имплантиране. През 2008 година обаче имплантологията не беше на сегашния етап от развитието си, нито екипът ни имаше толкова голям опит, поради което взехме решение да не екстрахираме зъба. Това направихме 10 години по-късно, през 2018 година, когато пациентът се оплака от повишена подвижност на зъба, болки и оток на зъбния венец - все пак въпросният молар оцеля учудващо дълго време, след което беше заместен със зъбен имплант.
Поставяне на зъбен имплант на долна челюст - имплант Neobiotech, серия IS1
Поставяне на зъбен имплант във фронталния участък на горна челюст
Два зъбни импланта във фронталния участък на горна челюст. Доста посетители на нашия сайт се плашат и понякога дори се ужасяват от кървавите снимки, но всъщност наличието на добро кръвоснабдяване в случая е белег за добра прогноза на лечението с импланти и в този случай се очаква добър оздравителен процес. Обратно, липсата на кървене означава атрофия на челюстната кост, съответно е предпоставка за забавен и усложнен оздравителен процес.
При липса на достатъчно голяма като обем костна тъкан е наложително да се осъществи костна пластика - набор от оперативни методи и други процедури, които изграждат костната тъкан там, където тя липсва. Въпреки цялата сложност на тази процедура и понякога допълнителното усложняване на материята в различни учебни курсове и семинари, общо взето идеята е следната: поставят се различни видове костозаместващи материали (изкуствена кост), които постепенно се заместват от здрава, плътна и добре кръвоснабдена собствена кост на пациента. В много случаи не се поставя изкуствена кост, а собствена (автогенна) кост на пациента, животинска кост или човешка лиофилизирана кост; описани са и по-стари методи на костна пластика, при които не се поставя никаква кост, а само се осигурява свободно пространство, в което мигрират костни клетки от съседни участъци и отново се формира допълнително количество костна тъкан.