При наличие на добре остеоинтегрирани зъбни импланти е време да се пристъпи към тяхното разкриване с цел последващо протезиране. Ако се касае за tissue level импланти, които имат надлигавична част, разкриване няма да е необходимо - мукозната част на зъбния имплант се вижда над гингивата и евентуално може да се наложи само дооформяне на меките тъкани. По различен начин стоят нещата при другия тип импланти - bone level имплантите, които са разположени изцяло вътрекостно. При тях понякога разкриването представлява технически труден процес и на практика е малка оперативна интервенция. При базалните импланти вниманието на оператора е насочено основно към бързо протезиране и отпращане на пациента да си ходи по живо - по здраво и оформянето на меките тъкани е досадна подробност - нищо че в много случаи е от ключово значение за дългосрочния резултат от лечението с импланти.
Ако желаете безплатен преглед и консултация с лицево - челюстен хирург за поставяне на зъбни импланти или за протезирането върху тях, запазете си час на телефон 032 642056 или 0888 646003. Нашият екип отговаря и на запитвания по е-мейл на адрес ralev@dentist.bg, ralev_dental@abv.bg или office@ralev-dental.bg. Адресът на практиката ни е в град Пловдив, д-р Ралев работи и в болницата в град Сливен от сряда до петък всяка седмица.
Зъбни импланти Цени на зъбните импланти
Описани са различни методи на разкриване на остеоинтегрираните зъбни импланти. Възможно е това да се извърши с керамичен пилител за оформяне на меките тъкани, с диоден или ербиев лазер, както и с различни видове ламба. От всички видове ламба, които се използват за разкриване на зъбни импланти, безспорно най-широко приложение има така нареченото апикално репонирано ламбо - то е показано на схемите по-долу. Лазерите са отлично съвременно средство с бактерициден ефект, с биостимулиращо и кръвоспиращо действие, но все още стоманеният скалпел остава най-щадящ и най-билогичен по отношение на меките тъкани - дълбочината на некроза на епитела при разрез с острие на скалпел е 0.01 мм, при диоден лазер - 0.5 мм, при ербиев лазер - 0.2 мм, а при електрокоагулатор - дори до 2 мм.
Разрез по билото на алвеоларния гребен за разкриване на зъбните импланти преди протезиране. При метода на апикално репонираното ламбо не се унищожава нито милиметър прикрепена гингива - нещо крайно биологично, щадящо и предизвикващо възхищение от страна на пародонтолозите към работата на оралния хирург. Проблем представлява забавеният оздравителен процес, който в най-добрия случай продължава около две седмици до момента на вземане на отпечатъка. Едва след това може вече да се започне истинската клинична и лабораторна работа за протезирането върху импланти.
Схема на апикално репонираното ламбо. Нарича се апикално репонирано, тъй като след повдигане на ламбото то се фиксира в ново положение, което е изместено в апикална посока - така остава участък, който подлежи на вторична епителизация. При почти всички описани оперативни методи този участък е разположен върху билото на алвеоларния гребен; големината му е различна, като при необходимост от увеличаване на площта на прикрепената гингива ламбото следва да се планира така че и площите, които ще се очаква да епителизират, да бъдат по-обширни. Проблемът е че при по-голяма площ на тези участъци болезнеността за пациента и постоперативните рискове са по-големи - по същество това представлява открита ранева повърхност, която е подложена на всички рискове, съпътстващи оздравителния процес при рани. На схемата горе участъците, подлежащи на вторична епителизация, са оцветени в червено. В жълто са оцветени гингивооформителните винтове (сулкусформери или цикатризиращи винтове, понятието е едно и също). При подобна конфигурация на апикално репонираното ламбо организмът няма голям избор - увеличава площта на прикрепената гингива, тъй като червените участъци се покриват с нова епителна тъкан по съседство от прикрепената гингива в областта на алвеоларния гребен. Най-често тези участъци са с триъгълна форма; в някои случаи обаче биха могли да бъдат с форма на трапец или неправилен четириъгълник.
Колкото по-дебел е биотипът на гингивата, толкова по-добра е прогнозата по отношение на оздравителния процес и обратно - при тънък биотип на зъбния венец има повече предпоставки за усложнения. Усложненията са от различно естество, но най-често се наблюдава отдръпване (рецесия) на меките тъкани, което е доста неприятно и трудно за корекция - изисква ротация или изместване на нови меки тъкани по съседство с цел покриване на поразения участък. Отокът и болката са също неприятен страничен ефект от апикално репонираното ламбо; в много случаи обаче подлежи на обсъждане дали представляват истинско усложнение от операцията или са просто един неприятен съпътстващ ефект от оздравителния процес на раната. Значение имат индивудуалните възприятия на пациента и неговият толеранс по отношение на болката и дискомфорта - някои пациенти са по-търпеливи, а други - по-раздразнителни и не понасят болки, теглене и напрежение в оперативната рана.
Мостовидно ламбо по Казанджиян - използва се за покриване на рецесии, най-често вестибуларно - сивият участък на зъбния имплант
Мостовидното ламбо е описано за първи път от американския хирург от арменски произход Казанджиян. Той работи в Ню Йорк през 30-те години на ХХ век и започва да прилага този тип ламбо при покриване на оро-антрални фистули или перфорации на максиларния синус. Този тип ламба са модифицирани от нашия екип за корекция на рецесии при зъбни импланти. Мостоводното ламбо се храни отлично, тъй като има две хранещи основи - остава свързано към меките тъкани двустранно. В лицево - челюстната област кръвоснабдяването и храненето на тъканите са отлични, така че опасността от некроза на такива ламба са минимални; все пак следва да се отбележи че трябва да се спазват минимални съотношения между дължината и ширината на мостовидните ламба. При лицево - челюстната област максималното съотношение между дължината и ширината на едно мостовидно ламбо е 1:7 до 1:8 - при още по-голяма дължина на ламбото, например десет пъти по-голяма от неговата ширина, опасността от некроза нараства значително. И тук значение има дебелината на меките тъкани - при по-дебели меки тъкани храненето на ламбото е по-добро и съответно опасността от некроза е по-малка. Отново остава участък на вторична епителизация - на горната схема той е оцветен в розово. Фиксирането на мостовидното ламбо вестибуларно към меките тъкани с няколко шева подобрява прогнозата по отношение на изхранването на тъканите и оздравителния процес - всички тъкани, при които има добра стабилност, имат по-добра прогноза по отношение на прорастването на нови кръвоностни съдове (ангиогенеза), което пък е ключово за добрите заздравителни процеси. Обратно, при подвижни тъкани няма как да се осигури сигурна ангиогенеза, тъй като новите кръвоносни съдове се разкъсват при всички движения на тъканите, съответно опасността от некроза нараства.