Neobiotech е компания - производител на зъбни импланти, която е основана в Република Южна Корея и до ден днешен работи и се развива там. Името на компанията произлиза от Bio Technology - биотехнологии, като представката Neo е добавена с цел да се внуши на клиента усещането за иновативност. За щастие тази иновативност с течение на времето не се оказа само умел маркетингов похват на основателите; за периода 2008 - 2013 година, само в течение на пет години, производителят Neobiotech въвежда толкова иновации в областта на имплантологията, колкото всички останали производители на зъбни импланти от Южна Корея, взети заедно. Следва да се има предвид че в Южна Корея са регистрирани над 40 производителя на зъбни импланти, което прави страната един от най-големите производители на това медицинско изделие - заедно с Израел и Италия, поне като брой регистрирани производители и брой издадени научни патенти и рационализации в областта. Все още южнокорейските производители са малки по отношение на обема на продажбите в сравнение със Straumann и Nobel Biocare, но е единствено въпрос на време тези толкова утвърдени на пазара компании да бъдат задминати и по този показател. Причините за това са много и от най-различно естество - научно, икономическо и политическо, но специално при Израел и Южна Корея скоростта на развитие на имплантологията е просто впечатляваща. И в двете страни има определено силно развита старт-ъп екосистема, което е от огромно значение за внедряването на иновации в клиничната практика; образователното ниво е високо, а има значение и огромната израелска и корейска диаспора, която подпомага експорта на продуктите на всички местни компании по цял свят. В Италия положението е малко по-различно - през деветдесетте години на двадесети век всеки по-амбициозен италиански зъболекар, който поставя импланти, е измислял и въвеждал собствена система и поради това Италия пък се характеризира с най-голям брой имплантатни системи в сравнение с всички страни по света. Екипът на Ралев Дентал АД е изброил над 100 различни имплантологични системи, произведени в Италия. Между другото, подобен феномен се наблюдава и в САЩ по отношение на ортодонтията - през последните 30 години всеки ортодонт, който има малко повече амбиции и желание за развитие, въвежда собствена система брекети.
Имплант от серията IS3 - последната разработка на Neobiotech
Хирургичен протокол на системата за диаметър на импланта от 4.0 мм. Пробива се с калиброващи фрези, като последната калиброваща фреза е с диаметър от 3.5 милиметра - с 0.5 милиметра по-малко от диаметъра на импланта. След това се пробива с костен метчик - метчик е руският термин, на български се говори за резбонарез. Идеята е костният метчик да създаде резба, в която да завинти зъбният имплант. Разбира се, такава резба може да се създаде и при завинтването на самия имплант (в различни области на машиностроенето се използват различни самонарезни винтове), но с предварителната подготовка на мястото на импланта се постига полезен ефект - може да се контролира въртящият момент, с който се поставя имплантът и така да се осигурят максимално добри възможности за протичане на оздравителния процес.
Схема на зъбен имплант от серията IS2 на Neobiotech. Вижда се геометрията на имплантатната платформа, която е цилиндрична в областта на тялото и заоблена като конус в областта на върха на импланта. Някъде до 2002 - 2003 година почти всички имплантатни системи в света бяха с цилиндрична форна на вътрекостната част; след този период като по-удачна се наложи коничната форма. Оказа се че цилиндричната форма натоварва костта повече в напречна посока, докато коничната - в надлъжно направление. И тъй като липсата на патологични натоварвания, водещи до костна резорбция, е ключова по отношение на успеваемостта на лечението с импланти в дългосрочен план, повечето производители на зъбни импланти започнаха да прилагат конични форми. В резултат на това възникна нов проблем - коничната форма предразполага към компресия на костта при завинтване на импланта в нея; от своя страна тази компресия води до нарушено кръвоснабдяване с последваща опасност от костна резорбция. Разбира се, при завинтване на вътрекостната част с по-голяма сила и последващо връщане назад компресията намалява, но се губи първичната стабилност на импланта. А последната пък е ключова по отношение на краткосрочната успеваемост при лечението с импланти. Поради това се стигна до компромисно решение, съчетаващо предимствата на двете форми на имплантите - в областта на апекса зъбните импланти са конични, а в областта на шийката и средната част - цилиндрични. Така въртящият момент (торк) при поставяне на импланта може да се контролира - при връщане с 1/4 или 1/2 оборот назад имплантът не губи своята първична стабилност, тъй като цилиндричната му част го фиксира в челюстната кост.
Така например при завинтване на зъбен имплант в костта на необходимото ниво въртящият момент може да достигне 60 - 65 N/cm. Това е прекалено висок въртящ момент, който не бива да бъде оставян в това положение. Тогава операторът развива импланта на 1/4 - 1/2, а понякога дори и на цял оборот. Следва отново завинтване на импланта, при което въртящият момент вече е 35 - 40 N/cm - оптимален за постигане на добра остеоинтеграция. Самият имплант действа като пробиваща и калиброваща фреза по отношение на костта, а също и като костен метчик (резбонарез или tap drill). Съществува и друг технически детайл, важен от клинична гледна точка - ако се поставя имплант с по-голям размер, например 5/13.0 милиметра, и се достигне оптималният въртящ момент при първото затягане в костта, без да се връща назад, то случаят е изключително подходящ за имедиатно натоварване. По различен начин стоят нещата в случай че връщаме импланта няколко пъти назад и напред - всяко връщане е всъщност механична обработка на костта, която влошава нейното кръвоснабдяване и изхранване. В такива случаи е по-добре имплантът да не се натоварва имедиатно, а да се изчака повече среме до завършване на процеса на остеоинтеграция. Повече информация относно имплантатния размер можете да прочетете в тази секция на нашия сайт.
